Цели 9 пъти новото Народно събрание показва професионална импотентност и не може дори да избере председател на парламента. Обаче тези, които пред очите на всеки желаещ да види по няколко часа на ден показват как не стават за нищо, имат самочувствие до небето - и да си отварят устата.
Макар да говорят все за благото на народа, нашите народни представители всъщност хич не осъзнават как косъмът става все по-тънък. Защото в България едно нещо със сигурност се храни и расте от тях - отчаяните. А отчаянието, ще перефразирам, прави хората живи дяволи.
Още: Рахат ли са депутатите под корпулентна сянка: Процедурата по избор на главен прокурор ще покаже
Няма по-опасно нещо от отчаяния, притиснат в ъгъла човек. Затова е много добре нашите "политически избраници" да си затварят повече устата и да се държат по-прилично, когато не общуват помежду си (тогава би било прекрасно ако минимум си избиват зъбите един на друг, поне ще свършат нещо полезно), а с нас - тези, които гласуваме. С други думи - когато говорят пред медии т.е. пред общоприетия глас на обществото, да се въздържат да говорят глупости за редакционна политика само защото нещо не им изнася.
Последният такъв случай беше Борислав Гуцанов - реши, че може да пробва да се качи на главата на водещите на сутрешния блок на БНТ Христина Христова и Симеон Иванов. Кой ли не се качва на главите на журналистите в България - защо пък не и той: Гуцанов влезе в спор с БНТ заради "БСП зависи от Пеевски" и отхвърли Атанасов за председател на НС
Като го слушах Гуцанов сутринта, защото ми е работа, иначе само с опрян в слепоочието пистолет бих го правил, и се сетих нещо - чашата (или дамаджаната, бидона, цистерната, язовира) прелива от една капка. Сетих се и за друго - за американската филмова класика "Пропадане" с Майкъл Дъглас в главната роля. Историята там е следната - Дъглас играе инженер с куп проблеми на главата си - от развод та до проблеми в работата. И в един момент, докато е в задръстване, се случва лек пътен инцидент, който буквално го вади от релси и той откача, полудява. Оттам-нататък спиралата адски бързо се разгръща - от банален уличен сблъсък та до откачил убиец с оръжие в ръка, който си го изкарва на всеки провокирал го дори малко или даже изобщо. Защото е отчаян и му е писнало - от всичко и всички.
Българският народ е отчаян. Много отчаян - специално от безхаберието, нахалството и некадърността на най-известните ни политици. Един човек няма в България, който да не мисли в псувни за политиците ни, убеден съм. Борисовци, Костадиновци, Петковци, Василевци, Гуцановци, Трифоновци и, разбира се, "единствените и неповторими" Пеевски и Доган, продължават да подклаждат огъня - едни повече, други по-малко, но никой не е с ясна визия как да се тръгне и да се върви устойчиво по път, в който обществените интереси ще бъдат защитавани на първо място. Живеят си на Планетата на розовите понита и гледат кой да е пръв на яслата, като си раздават къчове кой колкото може, без да мислят за друго.
Само че да внимават и да схванат веднъж и завинаги - всичко е до време. Накрая няма да се размине с "Не ви ли е срам - срам ни е, ама търпим". Ще се появи някой, който отчаянието го е преборило така, че да откачи, да полудее. И ще стане страшно. Затова - минимум малко повече уважение и по-малко лъжи, когато говорите с избирателите дори задочно. Иначе...
Автор: Ивайло Ачев
Предлагам Делян Славчев Пеевски за министър-председател
Как ще ги стигнем румънците по демокрация
Пеевски да подкрепи и санитарния кордон, че Изаура може да се окаже леко бременна
Как да направим от една партия ТКЗС (с акцент върху свиневъдството)
